Поздрав със Agonize - Sick.

Точно така се чувствам. Агонизиращ и в кофти настроение. Ако трябва да направя паралел спрямо вчерашното ми настроение, то все едно вчера бях прасе на Бъдни Вечер, а днес е Коледа и аз съм още прасе. Но прасе на няколко порции, в зависимост от това колко членно е имагинерното семейство, което ме притежава. Ако приемем, че светът ме притежава, то значи ще съм разделен на няколко милиарда порции, недостатъчни да се наяде дори бездомно куче. Трябва прасето да се опълчи на господаря си, да избяга на свобода. Но не, то е примирено със съдбата си на вечеря за една вечер, подобно и на нашия народ. И в частност мен. Поне се надявам, че никой не ми е хвърлил мерака да ме яде, че тогава не ми се мисли.

А може би прасето трябва да запази своята позиция на вечеря. Ако избяга в дивото, то няма да може да си намери храна, защото еволюцията го е засегнала по далеч не особено приятен начин, унищожавайки му способността да оцелява, разчитайки само на себе си. Така и аз. Ще си остана страхливец. Все пак на всяка позиция трябва да има хора. Както трябва да има и прасе, така и ядящ прасето, така трябва да има страхливци като мен, както и хора, наслаждаващи се на живота.

Айде че от толкова прасета огладнях. Cya.