Woooooooooooo bist duuuuuuuuuuu. Wooooo bist du. Woooooooooooooooooo bist duuuuuuuuuuuu.
Къде си, пред мен си. На една крачка пред мен. Толкова близо и толкова далеч. Една крачка. Една, ама не мога да я направя. Не мога да те открия, след толкова години търсене. Вчера беше и една крачка зад мен. Почти те усещах да ми дишаш в гърба, но нали 'мама и тате'™ са ме учили "никога назад!"™ ... та не се обърнах. А може би трябваше. Лошото е, че съм малко и на принципа "никога напред!", като Москвич без бензин съм. Или пък с бензин, при тая марка наличието на бензин и видима цялост далеч не гарантира възможността му да работи.
Е поне от утре ще те гледам. По-честичко от досега. Може би пак само ще гледам, дано да не съм прав :)
Посветено на нея
Къде си, пред мен си. На една крачка пред мен. Толкова близо и толкова далеч. Една крачка. Една, ама не мога да я направя. Не мога да те открия, след толкова години търсене. Вчера беше и една крачка зад мен. Почти те усещах да ми дишаш в гърба, но нали 'мама и тате'™ са ме учили "никога назад!"™ ... та не се обърнах. А може би трябваше. Лошото е, че съм малко и на принципа "никога напред!", като Москвич без бензин съм. Или пък с бензин, при тая марка наличието на бензин и видима цялост далеч не гарантира възможността му да работи.
Е поне от утре ще те гледам. По-честичко от досега. Може би пак само ще гледам, дано да не съм прав :)
Посветено на нея
posted by Веселин at
00:16
1 Comments:
И Ето го Той, героят стой отново сам и въздиша, въздиша той по една жена, луташе се така объркано и постоянно си задаваше въпроса:
- Правилно ли постъпва!? А, ако тя не е за мен, ако не съм това което търси тя? Дали ще преживея поредната огорчена любов?
Това го караше да страда, а страданието му беше мъчително. Лутайки се безцелно, той срещна една скитница, тя видя мъчното му изражение и реши да го спре и заговори:
- Какво ти е Юначе, защо си тъй отчаян?
- Той стоеше пред нея и мълчеше. Не знаеше какво да прави.
Тя го попита още веднъж, изчака няколко секунди и му каза:
- Чета в очите ти! Защо се криеш, любовта не трябва да се крие. И аз бях влюбена, но съдбата ми взе любовта. От тогава до сега, много са ми предлагали, едни ми предлагаха пари, други злато, трети в любов ми се вричаха, но никой не ме дари с това, от което имах нужда. Затова до сега вървя сама по света и чакам да намеря любовта, която ще ме дари с онова от което се нуждая.
Той я гледаше изумено и не посмя да и отвърне, подмина я. Беше се запътил към своята възлюбена, размишляваше с какво да я впечатли.
Разговора със скитницата просто премина покрай ушите му.
Стигайки мястото където живеела Тя, той разбрал, че не е нейният избранник. В този момен замъглената мъ от ярост и болка мисъл, той решил, че ако премахне този който му пречи, ще спечели сърцето й и тя ще бъде негова.
Убил го! Сега пред него било чисто, можел да отиде и да я вземе. Но когато отишъл при нея и я видял, разговора със Скитницата му се промъкнал като изневиделица и тогава осъзнал какво е сторил. Взел и е това, за което Тя е живяла, превърнал я е в поредната скитница. Тий не можеше да и даде това, което тя желаеше.
Това беше една измислена приказка, за това, което човек най-много цени и има нужда от. Ако то му се даде, човека бива спечелен. Никога не се правете пред този, който ви е на сърцето, защото рано или късно, той ще разбере, а от лъжата боли. Дайте му това което иска, бъдете това което той/тя иска, така винаги ще сте крачка пред него и той/тя ще е ваш/а.
От приятел
By
Анонимен, at 5:07 am
Публикуване на коментар
<< Home