Поздрав със Agonize - Sick.

Точно така се чувствам. Агонизиращ и в кофти настроение. Ако трябва да направя паралел спрямо вчерашното ми настроение, то все едно вчера бях прасе на Бъдни Вечер, а днес е Коледа и аз съм още прасе. Но прасе на няколко порции, в зависимост от това колко членно е имагинерното семейство, което ме притежава. Ако приемем, че светът ме притежава, то значи ще съм разделен на няколко милиарда порции, недостатъчни да се наяде дори бездомно куче. Трябва прасето да се опълчи на господаря си, да избяга на свобода. Но не, то е примирено със съдбата си на вечеря за една вечер, подобно и на нашия народ. И в частност мен. Поне се надявам, че никой не ми е хвърлил мерака да ме яде, че тогава не ми се мисли.

А може би прасето трябва да запази своята позиция на вечеря. Ако избяга в дивото, то няма да може да си намери храна, защото еволюцията го е засегнала по далеч не особено приятен начин, унищожавайки му способността да оцелява, разчитайки само на себе си. Така и аз. Ще си остана страхливец. Все пак на всяка позиция трябва да има хора. Както трябва да има и прасе, така и ядящ прасето, така трябва да има страхливци като мен, както и хора, наслаждаващи се на живота.

Айде че от толкова прасета огладнях. Cya.

30 януари. Краят на скучната ваканция, която пред перспективата да правя контролна по тригонометрия, изглежда далеч по-малко скучна. И пред перспективата просто да гледам отново и да се ядосвам заради някои мои не-дадености. А като си представя, че има хора, радващи се на новото начало и перспективата аз да съм някой от тях. Че бях сред тях преди няколко дена. Чувствам се ... тъпак. Абсолютен тъпак. Депресиран тъпак. Или просто фурнаджийска лопата, чието мнение се променя всеки ден, с всяко кофти настроение, с всеки нов "фйешън", който се появи. Е, едва ли скоро ще се появи "фйешъна" на кофти настроението, та явно не съм такъв. Просто съм зле. И утре вероятно ще ми е зле, поне според деня който се очертава.

Милан загуби ценни точки във вече изгубената надпревара с Ювентус, завършвайки 1:1 със сравнително непрентециозния състав на Сампдория. По този начин титлата остава мираж, както и, за съжаление, изгонването на връзкаря Карло Анчелоти. Дано поне слуховете, че след световното първенство Марко ван Бастен ще поеме отбора, че вече тоя педерунгел не се търпи.

И добрата новина за днес - започнах сейв с Ботев на FM. В първия мач срещу Локомотив Пд ги опуках, разпорих, размазах, направих на кайма с разгромния резултат от 1:0. Е, те са ни побеждавали и с 1:1, така че тва си е наистина разгромна победа ;)

Поздрав с Rammstein - Benzin. Най-накрая се оправих с неочаквано възникналите проблеми покрай формата. Тръгнах снощи да форматвам под windows (тъй като уж не ползвах нищо от драйва и сметнах за ненужно да си прекъсвам чата заради някакъв си формат), изчаках търпеливо около час (колко мислите се форматват 160 GB) само за да бъда зарадван с краткото:

Windows was unable to complete format

Куулиш. Реших, че на другия ден просто ще запазя boot.ini от C:, ще го форматна и ще си върна съответния конфигурационен файл, за да ползвам досегашния си Windows. Легнах.

Станах. Пуснах PC-то, за да забележа че не мога да лоудна операционната система. Е, явно снощния формат не е успял да освободи дори 1 GB при "форматирането", но е успяло да затрие boot.ini. Евалата му. Е, все пак пуснах формат, този път натурален, демек ползвайки bootable CD, инсталирах временен (уж) Windows с единствената цел да едитна вече създадения boot.ini и да използвам досегашния си.
...
Изненада. В boot.ini все пак имах пренасочване към сегашния си win, а как е останало, поне за мен е божа работа. Както и да е, насочих се към него с туптящо от щастие сърце (добре де, преувеличавам, признавам си) и с изненада открих, че драйверите за видеокартата са затрити. "Не'аш проблем, бозич, 'ке ти ги турнем пак". Свалям най-новите от удивително бавния в този момент сайт на nVidia и ги инсталирам. Проверявам, видеокартата и мониторът са разпознати. Рестартирам. Проверка - "() on default monitor". Ново 20. Инсталвам наново, инсталвам по-стари версии, вечерям, все никакъв ефект. Кратка справка с Device Manager показва че "the device cannot be started". FU! Мъчих всякакви средства, включително и поставянето на крака във вряла вода със сол - никакъв ефект. След рестарт, "the device cannot be started".

И така вече си карам на временния windows. И си слушкам Рамщайн.

Поздрав с Rammstein - Spring

Мда, файловата система на новия ми хард пак се прееба. Занесох го веднъж на сервиз и човекът каза "Хардуерно нищо му няма, форматирай го и лошите сектори ще се оправят. Нещо се е бъгнало ся". Е, нещо се бъгва за 4-5 път вече, а аз все още си форматвам щастливо. Поне се научих да си пазя важните неща на стария, по-малък хард, та форматът не боли толкова.

Какъв интересен ден. Спах до 2 часа следобед, станах и до вечерта се чудих кво да правя. Тая ваканция ме убива от скука, въпреки че не ми се иска да свършва. Явно не знам какво искам ... много случки са ми доказали, че наистина не знам какво искам, или ако знам, то не знам как да го постигна. И какво бих дал, за да го постигна.

Накратко казано - добре дошли в мизерния ми блог, четете ми разсъжденията ми и се кефете. Хев фън ;)