Днес ще го запомня с две неща. Първото е как бивша моя приятелка, понастоящем долнопробно ... хм, същество, помещаващо се в моя клас, си пусна обява, че си търси "мачо". Не ми се коментира колко могат да изпаднат някои хора и как тези хора не могат да се справят дори и с единствената си цел в живота. Просто ще дам обявата. Приятно четене.

Другото нещо, което се случи, всъщност едва ли и ще запомня.

Супербогаташ води преговори с Димитър Христолов за покупка на ПФК "Ботев" АД.В случая обаче не става въпрос за б лагодетеля на "Литекс" Гриша Ганчев.Мераклията е българин, който върти страхотен бизнес в чужбина....

Този супербогаташ, така удобно ненаречен с име, не е първия, едва ли ще е и последния "купувач" на изстрадалия ни отбор. Та Моамар Кадафи ни купуваше, та със Силвио Берлускони имахме връзки, та от Гриша Ганчев имахме оферти (някои от тях може би и реални, но провалени от лицето от Крумово) и успехът е виден - още Сельо води отбора и го води твърдо надолу, изгонвайки де що се прояви играч или треньор. Бе дано стане ... ама няма :(

Брей, кога са станали почти 2 седмици без нито един комплексиран пост в моя блог ... Както и да е, поне имам извинение. Бях болен през повечето време.

Неделя(12) вечерта докато джитках на Lula3D с явното намерение да пиша ревю за нея, изведнъж ме втресе. Очите ми се зазатваряха, треперех все едно около мен ходеха бели мечки. Вярно е, че температурата у нас не е много висока, но все пак лежах 1 час под юрган и 3 одеяла и треперех постоянно. Събудих нашите и си премерих температурата - нормално, 39.5. Легнах и след една доста бурна (о, не за каквото си мислите) нощ, изпълнена със спане с препятствия, станах и отидох при личната лекарка да ми изпише нЕкъв кяр, че да поживея още малко поне (30-40 години минимум). Официалното становище беше 'вирусна инфекция', а по чудо не бях затрупан от антибиотици на цена общо над 100лв и се започна една дълга седмица, в която спях по над 12, а специално този понеделник около 17-18 часа на ден.

В момента на писане на тва постче мога да се похваля, че съм по-добре, само гърло ме боли и кашлям като разпран, както и носът ми е запушен, но "ке живея".

Woooooooooooo bist duuuuuuuuuuu. Wooooo bist du. Woooooooooooooooooo bist duuuuuuuuuuuu.

Къде си, пред мен си. На една крачка пред мен. Толкова близо и толкова далеч. Една крачка. Една, ама не мога да я направя. Не мога да те открия, след толкова години търсене. Вчера беше и една крачка зад мен. Почти те усещах да ми дишаш в гърба, но нали 'мама и тате'™ са ме учили "никога назад!"™ ... та не се обърнах. А може би трябваше. Лошото е, че съм малко и на принципа "никога напред!", като Москвич без бензин съм. Или пък с бензин, при тая марка наличието на бензин и видима цялост далеч не гарантира възможността му да работи.

Е поне от утре ще те гледам. По-честичко от досега. Може би пак само ще гледам, дано да не съм прав :)

Посветено на нея